Братя по кръв

 

Братя по кръв

(исторически роман)

Автор: Ирина Константинова

31 октомври 2010, неделя

Братя по кръв - част 17 (последна)

Сребърната гривна блесна върху бялата й длан, събирайки последните слънчеви лъчи. Оттатък празничната шумотевица на пазарището, реката и скалните изби високо горе пясъчният рид пламтеше в червения пожар на залеза...

Прочети повече

   

01 октомври 2010, петък

Братя по кръв - част 13 и 14

14.

Отново настъпваше нощ. Синкав мрак се спускаше бавно по сипеите и градските улици постепенно замряха. Глух камбанен звън отекна и заглъхна. От планината повея лек топъл вечерник.

Някакъв гърбав силует се мярна в една улица, изтича в друга и изчезна. Тъмнината го скри, а речният ромон заглуши стъпките му. Но скоро той се появи отново под стената на болярската крепост. Пред него се откри затулена тайна врата. Тя водеше към огромната черна къща на протевона...

Прочети повече

13.

Това беше краят. Известно време Алексис постоя неподвижен, после се отпусна на колене, повика я, докосна колебливо рамото й, но отговор не последва. Стефания дори не помръдна. Той дълго се взира в побелялото й лице, застинало в измъчен израз. Тя дишаше тежко, гърдите й мъчително се повдигаха под пристегнатия сукман. Той посегна, ръката му се плъзна надолу по разголената й шия, но изведнъж се отдръпна като от огън...  
 Прочети повече

 

30 септември 2010, четвъртък

Братя по кръв - част 11

Всичката кръв се дръпна от лицето на Алексис. Понечи да извърне глава. Но мъртвият беше вперил в него изцъклени, празни очи, които го заставяха да ги гледа. И подпухналите устни сякаш искаха да проговорят, докато в единия им края бавно съхнеше проточена червена струя.

Краката на болярина изведнъж се подкосиха. Той се залюля и в следващия миг се свлече до убития. Ръцете му опряха във влажната земя...  
Прочети повече

 

16 септември 2010, четвъртък

Братя по кръв - част 10

В коридора светилниците припламваха от едва доловимо течение. Тънки стълбове пушек пълзяха по стените към тавана. Милановица, без да обръща внимание на стражарите пред вратата, посегна и подръпна ръкава на протевоновия син.

- Алексис Ставрос…

- Върви си, вещице! - отвърна през рамо боляринът...

Прочети повече

 

16 септември 2010, четвъртък

Братя по кръв - част 9

Три факли бавно догаряха в железните си поставки върху застиналата каменна фасада на болярския дом. Топъл вятър нахлуваше на вълни вътре. Ресните на тежките завеси трептяха под напора му. Протевонът пое дълбоко въздух и се ослуша в замрялата тишина...

Прочети повече

 

16 септември 2010, четвъртък

Братя по кръв - част 8

Още ли го гонеха? Петима бяха. С тях имаше и куче. Къде ли се намираше? Май досега не беше идвал по тия места.

Извика сподавено. Стрелата на един от преследвачите одра рамото му и се заби някъде в храстите. Нищо… Скръцна със зъби, но преглътна псувнята. Почти беше стигнал върха на хълма. „Да видим, да видим какво има отвъд!”

Светослав се изкатери догоре и там спря. Не смееше, а сякаш вече и не можеше да помръдне. Преследвачите изчезнаха, но той забрави за тях. От другата страна на височината се откриваше широк дол, който гъмжеше от хора и коне. Няколко малки войнишки шатри ограждаха една по-голяма. На върха й се диплеше знаме. Не беше ромейско…

Прочети повече

15 септември 2010, сряда

Братя по кръв - част 7

„Дух или човек?” – Григориус Ставрос бродеше из тъмните си покои, а след него ходеше огромна приведена сянка.

„Но как?” – Колкото по-широки крачки правеше, сякаш и мислите му се разширяваха, връщаха се далече назад във времето, където се мяркаха много нарочно забравени лица, звучаха множество припряни объркани гласове...

Прочети повече

 

02 септември 2010, четвъртък

Братя по кръв - част 4

Тя го загледа прехласнато, с невярваща и радостна почуда. Под бледата лунна светлина в косите й се разливаше сребърен водопад. Нейната близост, топлината, която се излъчваше от нея, го замаяха. Той напрегна сили да събере ума си, поиска да се отдръпне...

Прочети повече

 

31 август 2010, вторник

Братя по кръв - част 3

Кой беше всъщност Светослав? От майка си тя знаеше, че той бе дощъл в къщата им малко преди тя да се роди. В една ранна утрин го довели двама непознати мъже, говорили дълго с баща й, после си отишли. Майка й казваше, че бил останал сираче, роден бил някъде в голямата Родопа планина...

Прочети повече

31 август 2010, вторник

Братя по кръв - част 2

Зениците му се разшириха от изумление и погледът му неволно пробяга по високото й, стройно тяло. Стефания! Тя ли е? Онази Стефания, която беше станала единствен свидетел на неговото бягство; с която едничка се сбогува, целувайки я по челото. 
Само мисълта за тая целувка сега накара лицето му да пламне...

Прочети повече 

 

27 август 2010, петък

Братя по кръв - част 1

Реката бучеше глухо в тъмнината. Конете пристъпваха уморено високо горе по пътеката край скалистия й бряг. Пътниците мълчаха. Колоната неясни сенки със запалени борини в ръце се нижеше бавно между дърветата подобно на среднощно литийно шествие. Гората изглеждаше безкрайна. Дървета и пак дървета. Те се редяха пред погледа на пленника, а той им обръщаше гръб с презрение...

Прочети повече

Нощна песен

Автор: Ирина Якимова

В болярския замък цари тишина, 

борини безшумно догарят, 

по пустите ходници тихо в нощта

събудени духове бродят. 

Прочети цялото стихотворение